Bleed in Silence

Мисля да страдам тихо до края на живота си. Лицето й е пред очите ми. Винаги когато помисля че съм я забравил, то изплува и усещам, че ще се удавя в собствените си чувства. Чувствам се половин човек, осакатен буквално. Но колкото и да съм разголен, не съжалявам. Аз успях да полетя, видях какво е, никой не може да ми го отнеме. Някои хора цял живот чакат, за да срещнат човек с който да изпитат, това което аз изпитах. Може да се залъгвам, може всичко да е плод да въображението ми, но аз знам как се чувствам. И усещането бе прекрасно. Уви, неповторимо. Едва ли някога ще полетя пак така. В момента не чувствам че живея. Само чакам бавно да минат дните. Искам да се прибера в България. Но при кого. Май ще си отида в Бургас за седмица, две. Не искам да правя нищо или да се виждам с никой. Искам просто усещането да заглъхне, за да спра да съжалявам. Искам да мога да погледна на утрото с надежда. Искам сълзите ми да спрат. Искам желанието ми за живот да се върне.

P.S. I'm still waiting for another life ...