Друг много важен момент е интензитетът на любовта. Слагаме всички любови под един знаменател, а те далеч не са. Не мога да приравня първата си любов с последната си любов. Не зная как е при другите хора, но при мен всяка следваща любов е все по-пълноценна, на все по-високо ниво. Ако първия мъж, който съм обичала, съм обичала заради новото за мен чувство - да бъда обичана, нещо, което съм можела да изпитам с много други мъже, то мъжът, който обичам сега, е всичко онова, което дори в най-смелите си мечти не съм вярвала, че ще ми се случи - реализация на моя идеал в душевно, интелектуално и физическо отношение. Един партньор, който приблизително ни удовлетворява, може да бъде "прежален" и заменен с друг след време. Но има връзки, които са на различно ниво. Аз знаех, че ще го срещна 8 месеца по-рано. Запознахме се в интернет и аз се влюбих в него след 3-4 часа разговор, без да зная името му дори, без да го бях видяла. Душите ни се познаха. Пълно съответствие на интелектуално ниво. Пълно покриване на идеалите за физическа красота. Телепатична връзка.Такава връзка не може да се замени с друга. И няма понятие човешка любов - любовта е божествена. Когато човек изпита това, което аз изпитах, усеща божественото с цялото си същество - любовта между хората идва от Бог и има цел да ни върне към Бог. Точно в тези моменти човек усеща единението си с цялата Вселена - когато душите се срещат. Сред моите познати няма човек, на който да се е случвала такава любов - със сигурност е нещо рядко, Божи дар е. Имала съм достатъчно много и сериозни, продължителни връзки - и бурни, и хармонични, и романтични, и страстни, и не мога да приравня тази моя любов с нито една от другите, въпреки че по своему те се били силни. И когато човек загуби такава любов, вярвай ми - доста труд коства на нашите ангели-пазители, за да ни задържат в живота. Защото тук загубата не се отнася до друг човек, а до част от самия теб - част от душата ти остава при другия и част от неговата - при теб. Такава връзка не може да бъде прекъсната.
На фона на тези усещания, физиологичните субстрати на мозъчната дейност мен като лекар спряха да ме вълнуват. Изпитах много неща, които науката не може да обясни, така че спрях да търся отговори там. Любовта е много повече от физиология. Ако ти приравняваш любовта със зависимост и загубата й отдаваш на абстиненция, мога само да не се съглася с теб. Както вече казах, за мен всяка любов е божествена - тя идва, случва се, свързва ни с коренно противоположни хора, въвежда ни в невероятни ситуации, кара ни да положим всякакви усилия и да изтърпим всякаква болка в нейно име - просто любовта е начина, по който Бог ни направлява. Любовта е единственото чувство, което може да пречупи егото ни и още повече - да ни накара доброволно да се откажем от него. Любовта, независимо от възрастта ни, ни кара да се чувстаме винаги така, както сме се чувствали при първото ни влюбване в 4 клас - малки, беззащитни, несигурни, като не ни оставя друг избор, освен да се преборим със страховете и комплексите си и да вървим по единствения възможен път - към любимия човек, жертвайки всичко останало. Да се отворим към него с ясното съзнание, че този човек може да ни нарани, да ни направи на пух и прах. Да се открием напълно. И който не е обичал така, значи просто още не е обичал.
Аз също имам такава връзка (казвам имам, защото все още дишам и не мога да приема че всичко е свършило), и факта че има и други хора които са намерили своите половинки може само да ме радва. Аз изгубих моята. Може би не се борих достатъчно, може би не направих всичко по силите си. Не знам. Може би, по-малко от всичко. Истината е, че бих направил всичко, само да знам че има смисъл. Как да обясниш на някой колко много го обичаш, след като думите само засядат в гърлото ти и усещаш че не могат да предадат и една десета от чувствата в теб. Истината е, че не знам как да се боря, знам само че не ме бива по приказките и никога не ме е бивало. Знам само, че мога да погледна живота си напред, като на филмова лента, тъй както някои хора могат да го погледнат назад и единственото, за което мисля е, че ако имам следващ живот, то искам той вече да е почнал. Искам да доживея сегашния, колкото се може по-бързо, защото нищо вече няма смисъл. Опитвам се да намеря. Наистина се опитвам. Но, усещам че това е загубена кауза. Аз оптимистът, човекът, който твърдеше че "Животът се живее, заради самото живеене", сега стои и чака да започне нова игра (of live), ако такава има де.
П.С. Очаква се продължение ...
Posts
No comments:
Post a Comment