Converged Entertainment

Днес ми хрумна следната концепция - "Converged Entertainment". Тя вече е реализирана, просто термина ми дойде отнякъде. Идеята е проста. След като се правят филми на кило, с тонове специални ефекти, които все повече приличат на филмирани игри и комикси, защо да се извлечем колкото се може повече от идеята на конкретния филм и не предложим всякакъв тип "entertainment" на база тази идея. Явно има недостиг на идеи в днешно време (нови идеи). Та, гледам аз - вече има игра "Quantum of solace" - то филма още не е излязъл, а вече има игра. И се сетих, че дефакто покрай филмовата индустрия се развиха и TV сериалите, компютърните игри, анимациите и комиксите. And a hell lot more ... В бъдеще ще може да се гледа всякаква медия от всяко устройство, като предпочитания тип ще са мобилните такива, от вида който можеш да си сложиш в джоба и да отидеш на път. TO BE CONTINUED ...
Докато си правех кафе се замислих за следното:
Не просто да обичаш някой, а да имаш нужда от него тъй както имаш нужда от въздух и вода. При повечето хора последователността е следната - те първо обикват някой и после като свикнат с него, казват, че "са се привързали" и че изпитват нужда да са с него, имат нужда от него. Аз питам - защо да не е обратното - да имаш нужда от човек, повече отколкото от това да го обичаш. По-различни причини - не си го опознал достатъчно, за да кажеш че го обичаш (в истинския смисъл на думата), или каквато и да е друга(причина). Но нуждата да си край него, да попиваш аурата му, да го погледнеш в очите и да усетиш безвремието в тях - това не може да се замени. Но сърцето ми вече е загубено - някой го открадна, аз доброволно го предадох, без бой, без битка. И лошото е, че дори не си го искам обратно. Защото, не се чувствам у дома си вече. Няма значение мястото или хората около мен. Всички те се движат забързано, като сенки, а аз стоя на едно място. Имам чувството, че никой не може да ме разбере. Няма човек, който да може да почувства това което аз чувствам, на който да го предам без думи, само с чувства, само с присъствието си.