Понякога толкова ме боли, че отказвам да приема. Сърцето ми е като камък който тежи един тон. Задъхвам се все едно имам астма и не мога да си поема въздух. Сълзите сами бликват от очните орбити. Не мода да се спра. Имам пристъпи, емоциите идват и си отиват на вълни. Когато ми мине се чувствам празен, все едно не тежа нищо. Не знам къде съм и какво правя. Безразлично ми е. Все едно се раждам и умирам за един единствен миг.
П.С. Как да затвориш рана, която не кърви?
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
Posts
No comments:
Post a Comment