Лицемерите да го ...

Колкото повече остарявам, колкото повече опит трупам, толкова повече се убеждавам в едно. Честните в тоя живот го духат. Искреността не е благодетел, а недостатък. Тези, които лъжат, правят театър, изнудват, притискат, те са тези които успяват в този живот. А и в който и да е. Но какво значи "успявам в живота" тогава - това е да получиш това което искаш. Дори за сметка за щастието на някой друг, дори за сметка на това да ходиш по главите на хората, потъващи в блатото на собственото си мизерно съществуване. Да обърнеш гръб на приятел, да лицемерничиш в лицата на хората, които по-късно ще забравиш, за да се сетиш за тях, само ако ти трябва нещо от тях. И тогава пак ще лицемерничиш. Забелязал съм че овчиците, "хората които ги цоцат" покрай "банката за услуги", почти винаги знаят че ги "доят" и познават, когато човека срещу тях е лицемер. Но просто вдигат рамене и се съгласяват, дават му това което иска. Е, и аз понякога съм го правил. Но само за свесни хора, не съм се оставял да ме доят лицемери. Просто им казвам - Не. Не ме интересуват последствията. Често съм губил в първия момент, или поне така е изглеждало. Но винаги съм намирал начин да се изляза от ситуацията. И после се оказва че, старата поговорка - "Всяко зло за добро" е оказва права в 101% от случаите.

П.С. Толкова от мен. Трябваше да го излея от мен. "Изказах се, и се облекчих!"