Good Thoughts

Кърт Вонегът винаги започваше творбите си с дата и факт, рядко доказуеми, но придаващи по-голяма авторитетност на разказа. Няма да започна така. Не, защото не е важно да изложиш научната страна на нещата, а защото повечето човешки черти, които искам да изследвам (научно, разбира се) не са доказуеми, но предразполагат към разсъждения.

Всяка една част от битието, която е „човешка”, е адски елементарна. Всичко, което произлиза от природата, наблюдавано от хората, изглежда безкрайно сложно. В този момент човек забравя, че неговото начало всъщност идва от земята, а нещата са много по-прости, отколкото изглеждат. И тук науката е безпомощна.
Все пак не трябва все още да я отписваме. Науката винаги е умеела да дава точни определения на екзистенциални неща, на които човекът рядко обръща внимание. Например, химията гласи, че алкохолът е въглеводородно съединение, известно на по-образованата част от света като „етанол”, чието влияние върху човешката психика се отразява в избиване на първичните човешки инстинкти. По-концентрираните му варианти довеждат до моментна загуба на краткотрайната памет. Тук науката е в пълния си вихър. Това, което, обаче, не ни се казва е, че още по-силните концентрации водят до спомени за неща, които най-вероятно не са се случвали.
..

Тъжният Дон Кихот с безполезните идеи

През моментите ми, прекарани запознавайки се с нови хора, стигнах до извода, че най-интересните са тези, които са разбрали за какво живеят и осъзнават повечето житейски проблеми като банални. Не знам защо, но обществото винаги е смятало, че успехът в живота прави хората горделиви, егоистични и самодоволни. Точно обратното, успехът прави човек (в повечето случаи) скромен, толерантен и като цяло - по-добър. Провалилите се хора са злобни и жестоки. Общото мнение, както винаги, е адски лицемерно, имайки предвид, че никой не иска да си признае, че ценностите, които толкова силно държи да запази, са криви и не отговарят на моралното равнище, до което сме достигнали след всичките хиляди години еволюция. Цената на успеха е да бъдеш пренебрегван от масите и това не е крайно лошо. Взимайки под внимание това как мислят и действат повечето хора, може би е по-добре за света, че говорят много, а вършат малко.
Имаше една история. Един професор бил в лекция и по-едно време някакъв дух се появил и му казал, че ще му даде безкрайно много пари, безкрайна красота или безкрайна мъдрост. Професорът без да се замисли избрал мъдростта. След известно време един от студентите го попитал – сега, като е безкрайно мъдър, какво е най-важното нещо, което е научил. Професорът го погледнал и му казал «Трябваше да взема парите».
..

Ла Фонтен на новото време

Всичко е комуникация. И проблемът с предаването на повечето информация е в представянето й. Защо откакто съществува английският език, на хората, които си изкарват хляба чрез говорене на сцена, се казва „stand-up comedians”. Наблягам на думата comedians. Защо не stand-up philosophers? Или speakers? Защото единственият начин да накараш хората да те слушат е да ги забавляваш в процеса. Вярно, може да накараш някой да те слуша с някаква безкрайно добра логика и аргументация, но е много по-трудно. Не знам дали това е положително или не, но е факт. Затова образователната ни система куца, и всички образователни системи в света куцат - защото им е грешна началната идея. Виждате как гадни телевизионни предавания и тъпи филми успяват да променят обществото, а вие си мислите „Кой глупак ще се върже на подобно нещо?”, ми ето така - училището те обучава по такъв начин, че да не искаш да го слушаш, и тогава започваш да чуваш само неща, които те забавляват по някакъв начин, независимо колко тъпа и безмислена информация ти дават. И хората запомнят. И бавно започват да поглъщат все повече от тази информация, защото тогава започват да свързват нещата, видяни по телевизията със своето ежедневие и всичко става лавинообразно. Страничен ефект – спират да те интересуват всякакви други неща, защото кръгът ти на полезни знания се свива ежедневно.
..

Духовен далтонизъм

Ако на човек му бъде казан даден факт, който е против неговите предубеждения и инстинкти, той ще го критикува до смърт и, освен ако аргументите не са железни – ще откаже да го повярва. От друга страна, ако му бъде даден факт, който е близък до неговото мислене, той ще го приеме дори без доказателства.*
Спорът за вярата и „правилната” религия съществува отпреди науката, наречена история, да е вълнувала някого. Аз лично нямам проблем с каквито и да е било вярвания или религии, но има някои неща, които неизбежно ме дразнят. Личното наблюдение ме навява на идеята, че хората обичат да спорят за неща, които са трудно доказуеми и с години трупат омраза към различното мнение по въпроса. Затова всички спорове на тема религия са тежки и за двете страни. Човек винаги сдържа моментния си гняв към нещо, което мрази дълбоко и завинаги, но тази омраза се трупа и е въпрос на време докато някой невинен човечец не побутне темата и целият гняв не се изсипе върху него. Това не ми допада, защото в спора влизат прекалено много лични чувства, а логиката започва да изчезва. Това води до един „духовен далтонизъм”, когато човек започва да вижда всичко в черно-бяло, а това си е чист фундаментализъм, който историята е доказала че не води до добро.
Крайните идеологии винаги са били неправилни, не поради лоши мотиви, логика или аргументация, а откъм прекалено големи жертви за някаква божествена крайна цел. Това, което малко хора разбират, е, че е важна не крайната цел, а процесът. Защо демокрацията е предпочитаната форма на управление в сегашния свят? Защото нейните идеи са концентрирани върху процеса, а не върху края. Обществото не се интересува от някакви бъдещи ползи, настоящето е всичко и от политическа и от философска гледна точка. Най-доброто качество, което една идея може да притежава, е екзистенциално приложение.

* С това се обяснява произходът на митовете.
..

X на брой думи

От край време науки като психологията и социологията се опитват да дефинират взаимоотношенита между личностите, проваляйки се напълно в повечето случаи. Възможно е да се направят някакви статистически изследвания по въпроса, но те винаги ще са само отчасти верни, което не е от голяма полза за точните науки. Възможностите в човешките взаимоотношения са толкова много, че точното им определяне би изисквало огромни количества експериментални данни, които е по-скоро невъзможно да бъдат събрани. И може би това е положително. Представяш ли си как всеки път, когато срещнеш нов човек да вадиш някаква таблица или джаджа, която да определя съвместимостта между вас. Вярно, доста от междуличностните конфликти ще бъдат избегнати, но ще загубим и едни от най-забавните и поучителни моменти в живота.
Точно както пилето в сладко-кисел сос животът предага на всеки една възможност да намери «правилния човек», с когото да прекараш много «сладки» и много «кисели» моменти. Все пак любовта се гради на това, което си преживял с другия, а не на математически формули за съответствие. Или както беше казал Айнщайн – „I am not sure what gravity is, but it cannot be held responsible for people falling in lovе”.
Според лични наблюдения има два типа важни хора в живота на всеки, с които е възможно да изградиш стабилна връзка. Тези, с които си приличаш много и тези, с които нямаш нищо общо. Няма златна среда и затова добрите приятели се намират трудно, защото кръгът на възможностите е адски ограничен.

http://e-bane.net/modules.php?name=News&file=article&sid=2852