Събуждане

Разбрах, че няма значение къде се намираш. Чувството на самота, безпокойството което гложди душата ти, може да те сполети навсякъде. В момента, стомахът ми е свит на топка и чувствам, че ще повърна. Но не мога. Това е измамно усещане. Нещо ме стяга, но не е физическо. Нещо ме е притеснява, но не знам какво. Не мога да си намеря място. Не знам къде се намирам. Не се чувствам спокоен, въпреки че съм си в нас. Чувствам се объркан, изгубен и носещ се по течението. Имам да правя толкова неща, и нито едно тях не ме вълнува наистина. В момента се чувствам така, все едно искам да изляза от кожата си, да летя из целия свят за 1000 години, докато забравя кой съм и откъде идвам и пак да се върна. Искам чисто минало. Искам перспектива за бъдещето. То в момента ми се струва неясно и размазано.