It just hurts

Fuck!Fuck!Fuck ! Fuck !!! Fuuuuck! Fuck ! FUCK ! FFFUUUCK! FUCCCKKK! FUCK! FUCK! FUCK!FUCK!Fuck!FuuuuCK! FUcK! Fcuk! Fuckk! FUck! Fuck ! fuck! Fuck ! Fuck!FUck! Fuck ! FUck! fUCk! FUck! FuCK ! FUUUUUUUUUUUCCCKKKKK!

Fury in my eyes

Някои хора просто ме дразнят. Не просто с изказванията си, а с начина си на говорене и на мислене. Не знам, сигурно не съм толерантен, но когато чуя някакви тъпи изказвания, ОЧЕВИДНИ изказвания, които повтарят в общи линии това което аз съм казал, много се дразня. То бива да си тъп, но при някои хора, това си е черта на характера. Друго, което много ме дразни, е твърдението, че виждаш ли - фотографията е като програмирането - трябва да има идея всяка една снимка. То самото изказване, не мога да го разбера, камо ли да бъда толерантен с такива хора. Аз питам - харесва ли ти снимката - отговора, който получавам е - че нямало идея зад нея. Що не кажат, че не им харесва, и не се опитват да разберат, какво ме е накарало да я щракна тая поза. Все едно карам някого да прави Преказказ с елементи на разсъждение. Хайде, моля ви се - изкуството е затова за да изразява емоции, стига толкова с идеите. Прочетете някоя книга, за да посъберете идеи за това-онова. Каква идея стои зад една абстрактна картина. Цветовата гама ли ще смяташ или разпределението на нюансите на червеното по платното. Щом художника е искал, нарисувал го е. Това е. Нека не се опитваме да придаваме повече смисъл на нещата от този който имат. Някой да ми обясни, идеята зад красивия изгрев или кървавия залез и ще го потупам по гърба - с гьостерица. А защо не и по главата. Те такива хора, са излишни - с техните "идеи" само развалят красивото в света.

A regular day

Страхотен ден. След трудно сутрешно събуждане, подпомогнато от котарака ми, който успя да си забие ноктите в скалпа ми, се отправих към курса по кормуване. Днес не карах добре. Аз не бях доволен. Инструктора ми се скара и с право. Но не ми пукаше. Деня обещаваше да е страхотен още от сутринта. Понякога времето просто ти влияе добре. С мен беше така. От няколко дни слушам един и същи микс - Armin Van Buuren - Essential Mix и ми действа много добре. Почти се стигна до бой във тролея, хората едни такива смръщени, облечени в черно, а на мен ми е едно такова весело, хубаво. Почти пролетно. Важно е да мислиш позитивно, а ако не можеш сам, да си помагаш по всякакъв възможен начин - да слушаш позитивна музика, да правиш неща които те радват - шопинг, спортуване, излизане с приятели, нещо различно. Живота, продължава да си е гаден, както и да го погледна и ако някой успее да ми обясни смисъла му, ще го поздравя. Но това не пречи да гледам оптимистично на нещата. Както вика Ръсел Кроу в Гладиатор:

Смъртта се усмихва на всички ни. Единственото, което можем да направим е да й се усмихнем в отговор.

I'm falling in ... love ?

Днес се чувствам грозен. Истински грозен. Трябва да ми има нещо, каквото и да е. Не може иначе. Лошото е, че се чувствам и празен отвътре. Не стига, че не се харесвам външно, ами и егати яката депресия ме е хванала. Като ритнат в главата ходя. Залитам вътрешно, нищо че не ми личи. Имам чувството, че ме е блъснал влак, оцелял съм и все още не мога да се осъзная.

My blueberry nights

Вчера ходих на кино. Не беше филм от киномания, а по-скоро нещо, което ми се стори хубаво за гледане. И не сбърках. Филма си струваше. Личеше си, че е нискобюджетен, няма каскади, не е блокбъстър, няма вложени много пари в правенето му. Но в него играят цяла плеяда звезди. Освен това филма е точно като за мен в момента - любовна драма със щастлив финал.
Ходихме двамата със Савина. Тя се оказа печена шофьорка и добра компания. Закъсняхме само с 10-на минути заради големите задръствания в центъра на столицата. Киното беше доста малко и неугледно (087 Ялта). Нямаше и много хора в залата. Но филма, оставя вкус на боровинков пай примесен с ванилов сладолед.
My blueberry nights
Снимката я направих, на тръгване към киното.

Събуждане

Разбрах, че няма значение къде се намираш. Чувството на самота, безпокойството което гложди душата ти, може да те сполети навсякъде. В момента, стомахът ми е свит на топка и чувствам, че ще повърна. Но не мога. Това е измамно усещане. Нещо ме стяга, но не е физическо. Нещо ме е притеснява, но не знам какво. Не мога да си намеря място. Не знам къде се намирам. Не се чувствам спокоен, въпреки че съм си в нас. Чувствам се объркан, изгубен и носещ се по течението. Имам да правя толкова неща, и нито едно тях не ме вълнува наистина. В момента се чувствам така, все едно искам да изляза от кожата си, да летя из целия свят за 1000 години, докато забравя кой съм и откъде идвам и пак да се върна. Искам чисто минало. Искам перспектива за бъдещето. То в момента ми се струва неясно и размазано.

Only If ...

10 клас

В часа по английски език до мене седеше едно момиче.Наричах я най-добра приятелка,но аз исках тя да да е моя...Обаче знаех че тя ме обича само като приятел...
След часа стана и ми поиска тетрадката,за да препише плана от миналия ден,защото тогава отсъстваше.Когато и дадох тетрадката си тя ми благодари и ме целуна по бузата.Исках да знае че искам повече от нейното приятелство,много я обичах,но не можех да и го кажа,незнам защо,но ме беше много срам...

11 клас

Звънна ми телефона,беше тя...плачеше...Разказа ми как се е отчаяла от любовта.Покани ме у тях,каза че не иска да бъде сама.Разбира се,отидох.Седнах на стола до нея.Погледнах красивите и очи,пожелах да е моя.
След два часа започна филм на Древ Барриморе.Гледахме го.След филма тя реши да си легне.Благодари ми за всичко и ме целуна по бузата.Исках да знае че искам повече от нейното приятелство,много я обичах,но не можех да и го кажа,незнам защо,но ме беше много срам...

Последен клас


Ден преди да си получим дипломите тя дойде при мен и ми каза че приятелят и е болен и няма с кого да отиде на бала.Аз не ходех с никого,а в 7 клас си бяхме обещали че ако и двамата си нямаме гаджета ще отидем заедно на бала като най-добри приятели.Отидохме заедно.Всичко беше перфектно.След бала я изпратих до вратата на дома и.Пред вратата я погледнах и тя ме погледна усмихнато с красивите си очи.Исках тя да е моя,но знаех че тя ме обича само като приятел.Каза ми че е прекарала най-хубавата нощ през живота и и ме целуна по бузата.Исках да знае че искам повече от нейното приятелство,много я обичах,но не можех да и го кажа,незнам защо,но ме беше много срам...

Последният ден от университета

Постоянно я наблюдавах,наблюдавах перфектното и тяло...Когато излезе на сцената за да си получи дипломата,сякаш беше като един ангел.Исках тя да е моя...Но знаех че тя ме обича само като приятел...Точно преди да си тръгнат всички тя дойде при мен,плачейки ми каза:Ти си най-добрият ми приятел.Благодаря ти!; и ме целуна по бузата...Исках да знае че искам повече от нейното приятелство,много я обичах,но не можех да и го кажа,незнам защо,но ме беше много срам...

Минаха години...

Бях на една сватба...Да,на нейната сватба...Вече се женеше...Наблюдавах как тя каза:Да,приемам.Наблюдавах как се женеше за един друг мъж...Исках тя да е моя.Но знаех че тя ме обича само като приятел...След сватбата тя дойде при мен и ми каза:Дойде на сватбата ми,благодаря. и ме целуна по бузата.Исках да знае че искам повече от нейното приятелство,много я обичах,но не можех да и го кажа,незнам защо,но ме беше много срам...

Годините минаха толкова бързо...


В този момент сам пред гроба на най-добрата си приятелка.Докато събираха нещата и намериха дневника и от гимнацията...Веднага го грабнах...Редовете,които прочетох бяха:
Гледайки го в очите си пожелах да е мой.Но знаех че той ме обича само като приятека.Исках да знае че искам повече от неговото приятелство,много го обичах,но не можех да му го кажа,незнам защо,но ме беше много срам...Колко хубаво щеше да е ако поне веднъж ми беше казал че ме обича...

Good Thoughts

Кърт Вонегът винаги започваше творбите си с дата и факт, рядко доказуеми, но придаващи по-голяма авторитетност на разказа. Няма да започна така. Не, защото не е важно да изложиш научната страна на нещата, а защото повечето човешки черти, които искам да изследвам (научно, разбира се) не са доказуеми, но предразполагат към разсъждения.

Всяка една част от битието, която е „човешка”, е адски елементарна. Всичко, което произлиза от природата, наблюдавано от хората, изглежда безкрайно сложно. В този момент човек забравя, че неговото начало всъщност идва от земята, а нещата са много по-прости, отколкото изглеждат. И тук науката е безпомощна.
Все пак не трябва все още да я отписваме. Науката винаги е умеела да дава точни определения на екзистенциални неща, на които човекът рядко обръща внимание. Например, химията гласи, че алкохолът е въглеводородно съединение, известно на по-образованата част от света като „етанол”, чието влияние върху човешката психика се отразява в избиване на първичните човешки инстинкти. По-концентрираните му варианти довеждат до моментна загуба на краткотрайната памет. Тук науката е в пълния си вихър. Това, което, обаче, не ни се казва е, че още по-силните концентрации водят до спомени за неща, които най-вероятно не са се случвали.
..

Тъжният Дон Кихот с безполезните идеи

През моментите ми, прекарани запознавайки се с нови хора, стигнах до извода, че най-интересните са тези, които са разбрали за какво живеят и осъзнават повечето житейски проблеми като банални. Не знам защо, но обществото винаги е смятало, че успехът в живота прави хората горделиви, егоистични и самодоволни. Точно обратното, успехът прави човек (в повечето случаи) скромен, толерантен и като цяло - по-добър. Провалилите се хора са злобни и жестоки. Общото мнение, както винаги, е адски лицемерно, имайки предвид, че никой не иска да си признае, че ценностите, които толкова силно държи да запази, са криви и не отговарят на моралното равнище, до което сме достигнали след всичките хиляди години еволюция. Цената на успеха е да бъдеш пренебрегван от масите и това не е крайно лошо. Взимайки под внимание това как мислят и действат повечето хора, може би е по-добре за света, че говорят много, а вършат малко.
Имаше една история. Един професор бил в лекция и по-едно време някакъв дух се появил и му казал, че ще му даде безкрайно много пари, безкрайна красота или безкрайна мъдрост. Професорът без да се замисли избрал мъдростта. След известно време един от студентите го попитал – сега, като е безкрайно мъдър, какво е най-важното нещо, което е научил. Професорът го погледнал и му казал «Трябваше да взема парите».
..

Ла Фонтен на новото време

Всичко е комуникация. И проблемът с предаването на повечето информация е в представянето й. Защо откакто съществува английският език, на хората, които си изкарват хляба чрез говорене на сцена, се казва „stand-up comedians”. Наблягам на думата comedians. Защо не stand-up philosophers? Или speakers? Защото единственият начин да накараш хората да те слушат е да ги забавляваш в процеса. Вярно, може да накараш някой да те слуша с някаква безкрайно добра логика и аргументация, но е много по-трудно. Не знам дали това е положително или не, но е факт. Затова образователната ни система куца, и всички образователни системи в света куцат - защото им е грешна началната идея. Виждате как гадни телевизионни предавания и тъпи филми успяват да променят обществото, а вие си мислите „Кой глупак ще се върже на подобно нещо?”, ми ето така - училището те обучава по такъв начин, че да не искаш да го слушаш, и тогава започваш да чуваш само неща, които те забавляват по някакъв начин, независимо колко тъпа и безмислена информация ти дават. И хората запомнят. И бавно започват да поглъщат все повече от тази информация, защото тогава започват да свързват нещата, видяни по телевизията със своето ежедневие и всичко става лавинообразно. Страничен ефект – спират да те интересуват всякакви други неща, защото кръгът ти на полезни знания се свива ежедневно.
..

Духовен далтонизъм

Ако на човек му бъде казан даден факт, който е против неговите предубеждения и инстинкти, той ще го критикува до смърт и, освен ако аргументите не са железни – ще откаже да го повярва. От друга страна, ако му бъде даден факт, който е близък до неговото мислене, той ще го приеме дори без доказателства.*
Спорът за вярата и „правилната” религия съществува отпреди науката, наречена история, да е вълнувала някого. Аз лично нямам проблем с каквито и да е било вярвания или религии, но има някои неща, които неизбежно ме дразнят. Личното наблюдение ме навява на идеята, че хората обичат да спорят за неща, които са трудно доказуеми и с години трупат омраза към различното мнение по въпроса. Затова всички спорове на тема религия са тежки и за двете страни. Човек винаги сдържа моментния си гняв към нещо, което мрази дълбоко и завинаги, но тази омраза се трупа и е въпрос на време докато някой невинен човечец не побутне темата и целият гняв не се изсипе върху него. Това не ми допада, защото в спора влизат прекалено много лични чувства, а логиката започва да изчезва. Това води до един „духовен далтонизъм”, когато човек започва да вижда всичко в черно-бяло, а това си е чист фундаментализъм, който историята е доказала че не води до добро.
Крайните идеологии винаги са били неправилни, не поради лоши мотиви, логика или аргументация, а откъм прекалено големи жертви за някаква божествена крайна цел. Това, което малко хора разбират, е, че е важна не крайната цел, а процесът. Защо демокрацията е предпочитаната форма на управление в сегашния свят? Защото нейните идеи са концентрирани върху процеса, а не върху края. Обществото не се интересува от някакви бъдещи ползи, настоящето е всичко и от политическа и от философска гледна точка. Най-доброто качество, което една идея може да притежава, е екзистенциално приложение.

* С това се обяснява произходът на митовете.
..

X на брой думи

От край време науки като психологията и социологията се опитват да дефинират взаимоотношенита между личностите, проваляйки се напълно в повечето случаи. Възможно е да се направят някакви статистически изследвания по въпроса, но те винаги ще са само отчасти верни, което не е от голяма полза за точните науки. Възможностите в човешките взаимоотношения са толкова много, че точното им определяне би изисквало огромни количества експериментални данни, които е по-скоро невъзможно да бъдат събрани. И може би това е положително. Представяш ли си как всеки път, когато срещнеш нов човек да вадиш някаква таблица или джаджа, която да определя съвместимостта между вас. Вярно, доста от междуличностните конфликти ще бъдат избегнати, но ще загубим и едни от най-забавните и поучителни моменти в живота.
Точно както пилето в сладко-кисел сос животът предага на всеки една възможност да намери «правилния човек», с когото да прекараш много «сладки» и много «кисели» моменти. Все пак любовта се гради на това, което си преживял с другия, а не на математически формули за съответствие. Или както беше казал Айнщайн – „I am not sure what gravity is, but it cannot be held responsible for people falling in lovе”.
Според лични наблюдения има два типа важни хора в живота на всеки, с които е възможно да изградиш стабилна връзка. Тези, с които си приличаш много и тези, с които нямаш нищо общо. Няма златна среда и затова добрите приятели се намират трудно, защото кръгът на възможностите е адски ограничен.

http://e-bane.net/modules.php?name=News&file=article&sid=2852

...

Пламъците на огъня караха сенките да се гонят безспир по стените на стаята. Камината дъхаше топлина. Лежахме голи както първия път, като всеки следващ път и сегашния последен. Аз вече никога няма да те имам ефемерно създание. Прекрачвайки прага ще си отидеш завинаги

Ще те милвам само в спомените си избледнели в тъгата на забравата. Прдставих си как си тръгваш, как с тебе си отива всичко което имам – мечти и надежди, илюзорно пропити в съзнанието - опустошаващо силни.И колко далече, и колко близо е утрото.Тогава ще сме различни, нереални, но сега си тук, и не искам да мисля за утре.
В далечината простена свирка на локомотив. Някой бърза за някъде и копнее зората.
Гледаш ме. Чудиш се как си издържала с мене тези години. Но сега е крй. Сега всичко изживяно потъва в безбрежие и съм слаб и безсилен пред болката. Спомням си като малък потапях пръст в чашата с ракия на дядо и след това дълго смучех пръста си неразбиращ сладостта на алкохола.И сега искам да се потопя в теб и така да умра опианен от красотата с която природата те е дарила. Неземна, ти си цялото ми богатство което изгубих сякаш хазартно. С лека ръка разпилявах съдбата си и сред океана от думи не намерих тези с които да те запазя за мене. Боже колко те обичам. Ще разбереш ли някога какво си била ти за мене. Дано никога не узнаеш.Жаравата догаряше, разпалих я с надеждата, че пламъкът ще забави утрото.
Ти спеше. Всяка форма и извивка на тялото до болка познати разпалваха мъжа в мене. Не исках да те будя. .Сега си в друг свят предусещайки бъдещето. Колко искам да сме завинаги тук, далече от хората и подтискащата действителност. Само ти и аз както някога. Както в първия миг когато те срещнах, както първия път в който ти казах обичам. Утре ще си далеч, а всъщост ще си толкова блозо. Няма да ни разделя разстоянието на километрите, а на времето. Утре се омъжваш за друг. Това е последната нощ в която те имам. Само още няколко часа. Само няколко трепета още и всичко ще утихне. Споминх си отминалите години. Срещите ни в тъмните нощи. Близостта ти когато не можех да заспя от страх да не те загубя. Раздялата е необратим процес.
Ти спеше. За теб вече няма значение.

fifcho

http://e-bane.net/modules.php?name=News&file=article&sid=2854

Late in the office (I hope not)

Чувствам, че очите ми ще изскочат от орбитите. Толкова съм уморен. Боли ме главата, боли ме да мисля. Но не искам да спирам. Работата ме увлича и ме кара да мисля само за нея и да забравя поне за малко да мисля за "други" неща. Чувствам се разглобен, счупен на части и после събран отново. Но крайниците ми не ме слушат. Натежали са. Ако затворя очи, ще заспя. Усещам тежестта на много седмици работа върху клепачите ми в момента. Искам да се прибера в хотела и да спя. Но знам че няма да стане така, както искам. Ще стоим до късно в офиса. После ще отидем с колегата до TESCO, ще вземем вечеря. Аз ще се нагълта с болкоуспокояващи, заради пулсиращата болка в главата ми. Ще хапнем, аз ще изпия две бири. Ще гледаме някой филм и към 0:00 ще легна да спя. Защо не легна веднага като се върна - ами времето е ценно и бива да се хаби, дори за такива маловажни неща като вечеря и филми след това. А да, Обама победи. Много съм доволен. То се очакваше. Дадоха му сопата в ръката, сега да видим какви ще ги надроби като овчар на американското стадо.

Wait for sleep

Пак в офиса на БТ. След два полета, прекачване в Унгария, пак се на Gatwick и се трудим усърдно. Очите ми се затварят. Едвам гледам, не знам как ще издържа до края на деня. Днеска не спах. Улисах се в качване на снимки в пикасата, и разни други дреболии. Всеки мускул на тялото ме боли. Поне сънят ми ще е желан и непробуден ...

Fine wine + good dinner + good ol' friend = happy evening hours ...

Днес бе учудващо свеж ден. Сутринта спах до късно, въртях се като шмиргел в голямото легло. Няма аларми, няма задачи, няма закуска в 8.00 часа. Станах към обяд и отидох до магазина за мляко. От англия свикнах да закусвам корнфлейкс с мляко и плодове. И така след порция корнфлейкс и половин грейпфрут бях готов за деня. Направих сутрешна тренировка, после малко висене из нета и деня се изниза. Бях предвидил ходене до пързалката към 17.00 и когато времето наближи, се метнах на байка и отпраших. Днеска се учих да карам малко по-различно. Не като скиор само напред, а и малко финтове. Падах сравнително често, на два-три пъти ме блъснаха доста силно, но не ми пукаше. И без това бях си обещал да падам и да ме боли докато не се науча да карам. Едно момиче искаше да караме заедно. Беше малка на около 15-16, но доста отворена. Нямала момче с което да кара. Е карахме, около 2-3 минути преди да се блъсна в един, който беше застинал за снимка. Момичето избяга :). Но нейсе. И без това беше време за тръгваме. Имам в момента ужасни рани на краката. Болят ме, защото си стегнах кънките докато ми спре кръвообращението. Но така трябва. И така, вечерта изглеждаше ясна пред мен. Почивка, приготвяне на багаж и малко сън. Но не, изненадаха ме много приятно. Събина, моя много добра приятелка написа във Фейсбук, че днеска е сготвила мусака. От трън та на глог аз й писах, че тая работа няма да й се размине щом не ме е поканила, а аз съм тук. И тя взе че се обади - резултата е, една супер прекарана вечер в компанията на добра приятелка, хубаво вино и страхотна мусака. Просто не можеше да е по-добре ...

Лицемерите да го ...

Колкото повече остарявам, колкото повече опит трупам, толкова повече се убеждавам в едно. Честните в тоя живот го духат. Искреността не е благодетел, а недостатък. Тези, които лъжат, правят театър, изнудват, притискат, те са тези които успяват в този живот. А и в който и да е. Но какво значи "успявам в живота" тогава - това е да получиш това което искаш. Дори за сметка за щастието на някой друг, дори за сметка на това да ходиш по главите на хората, потъващи в блатото на собственото си мизерно съществуване. Да обърнеш гръб на приятел, да лицемерничиш в лицата на хората, които по-късно ще забравиш, за да се сетиш за тях, само ако ти трябва нещо от тях. И тогава пак ще лицемерничиш. Забелязал съм че овчиците, "хората които ги цоцат" покрай "банката за услуги", почти винаги знаят че ги "доят" и познават, когато човека срещу тях е лицемер. Но просто вдигат рамене и се съгласяват, дават му това което иска. Е, и аз понякога съм го правил. Но само за свесни хора, не съм се оставял да ме доят лицемери. Просто им казвам - Не. Не ме интересуват последствията. Често съм губил в първия момент, или поне така е изглеждало. Но винаги съм намирал начин да се изляза от ситуацията. И после се оказва че, старата поговорка - "Всяко зло за добро" е оказва права в 101% от случаите.

П.С. Толкова от мен. Трябваше да го излея от мен. "Изказах се, и се облекчих!"