10 клас
В часа по английски език до мене седеше едно момиче.Наричах я най-добра приятелка,но аз исках тя да да е моя...Обаче знаех че тя ме обича само като приятел...
След часа стана и ми поиска тетрадката,за да препише плана от миналия ден,защото тогава отсъстваше.Когато и дадох тетрадката си тя ми благодари и ме целуна по бузата.Исках да знае че искам повече от нейното приятелство,много я обичах,но не можех да и го кажа,незнам защо,но ме беше много срам...
11 клас
Звънна ми телефона,беше тя...плачеше...Разказа ми как се е отчаяла от любовта.Покани ме у тях,каза че не иска да бъде сама.Разбира се,отидох.Седнах на стола до нея.Погледнах красивите и очи,пожелах да е моя.
След два часа започна филм на Древ Барриморе.Гледахме го.След филма тя реши да си легне.Благодари ми за всичко и ме целуна по бузата.Исках да знае че искам повече от нейното приятелство,много я обичах,но не можех да и го кажа,незнам защо,но ме беше много срам...
Последен клас
Ден преди да си получим дипломите тя дойде при мен и ми каза че приятелят и е болен и няма с кого да отиде на бала.Аз не ходех с никого,а в 7 клас си бяхме обещали че ако и двамата си нямаме гаджета ще отидем заедно на бала като най-добри приятели.Отидохме заедно.Всичко беше перфектно.След бала я изпратих до вратата на дома и.Пред вратата я погледнах и тя ме погледна усмихнато с красивите си очи.Исках тя да е моя,но знаех че тя ме обича само като приятел.Каза ми че е прекарала най-хубавата нощ през живота и и ме целуна по бузата.Исках да знае че искам повече от нейното приятелство,много я обичах,но не можех да и го кажа,незнам защо,но ме беше много срам...
Последният ден от университета
Постоянно я наблюдавах,наблюдавах перфектното и тяло...Когато излезе на сцената за да си получи дипломата,сякаш беше като един ангел.Исках тя да е моя...Но знаех че тя ме обича само като приятел...Точно преди да си тръгнат всички тя дойде при мен,плачейки ми каза:Ти си най-добрият ми приятел.Благодаря ти!; и ме целуна по бузата...Исках да знае че искам повече от нейното приятелство,много я обичах,но не можех да и го кажа,незнам защо,но ме беше много срам...
Минаха години...
Бях на една сватба...Да,на нейната сватба...Вече се женеше...Наблюдавах как тя каза:Да,приемам.Наблюдавах как се женеше за един друг мъж...Исках тя да е моя.Но знаех че тя ме обича само като приятел...След сватбата тя дойде при мен и ми каза:Дойде на сватбата ми,благодаря. и ме целуна по бузата.Исках да знае че искам повече от нейното приятелство,много я обичах,но не можех да и го кажа,незнам защо,но ме беше много срам...
Годините минаха толкова бързо...
В този момент сам пред гроба на най-добрата си приятелка.Докато събираха нещата и намериха дневника и от гимнацията...Веднага го грабнах...Редовете,които прочетох бяха:
Гледайки го в очите си пожелах да е мой.Но знаех че той ме обича само като приятека.Исках да знае че искам повече от неговото приятелство,много го обичах,но не можех да му го кажа,незнам защо,но ме беше много срам...Колко хубаво щеше да е ако поне веднъж ми беше казал че ме обича...
Friday, 7 November 2008
Only If ...
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
Posts
6 comments:
Това е една много коварна проверка, Жоро... only if... if only... else... не ми се мисли! Не искам да проверявам или да узнавам алтернативите на решенията ми :(
Никога, колкото и любопитно да ми е. Няма нищо по-болезнено от пропуснатите шансове, нищо...
Да ама не ... както казва Петко Бочаров.
Историята е измислена, и като всяка измислена история си има цел, скрито послание. И ти се фана за най-овчевидното нещо - главния герой разбира че е пропуснал шанса си да каже едно "Обичам те" и да си опече работата с момичето, което харесва. Чети между редовете - трябва да кажеш на хората, които обичаш, че ги обичаш, овреме, защото може и да нямаш пак повторна възможност. Не отлагай нищо за утрешния ден, защото откъде знаеш че той ще настъпи - особено такива важни неща. А че, героя си е изпуснал шанса - това е друга тема. Като е бил толкова слабохарактерен и срамежлив, ще си стои сам цял живот или пък ще страда. Аз мисля че той не заслужава момичето така или иначе - кое момиче ще иска да бъде с човек, който цял живот не може да й каже едно "Обичам те".
П.С. Пропуснатите шансове са едно, смелостта да преследваш мечтите си - друго.
Тия двамата, много застреляни бе! :)))
Подсещат ме за една случка:
Ходя си по главната с приятел, смеем се, приказваме си, хванати под ръка.
Насреща ми друг приятел.
- Здрасти Светла, как си?
- Прекрасно, забава…, нали виждаш?
- А кое е това момче?
- „Гошко”, мой приятел, запознай се!
- А секс правите ли с „Гошко”? – с хитро изражение по - тихичко, като под сординка ме пита с наклон на главата и вдигната лява вежда.
- Ами не, ние сме само приятели – отговарям засмяна, но и видимо смутена от очевидно неподходящия и нахално поднесен въпрос.
- Че то приятелите се чукат, неприятелите не се ебат! – гръмко се смее и отминава с махване на ръка, поемайки пътя си.
Та тия двамата, как пък за толкова години не се пипнаха, бе! :)))
Застреляна работа!
В тази връзка се сещам за много по-покъртителна история. Която измества фокуса съществено. Мани ги изпуснатите шансове. Спорна работа, дали повече не си намазал като си изпуснал. Другаде ми е мисълта….
Старец и старица, живеещи от 50 години заедно, седнали да вечерят, така както правели 50 години под ред.
Но от хляба било останало само едно крайче. Старицата го резнала на две и го подала извинявайки се на мъжа си:
- Знам, че обичаш средата, но само едно крайче е останало и трябва да си го поделим.
- Най – после ! – зарадвал се старецът.- Цял живот ям средата, а обичам крайчето на хляба, но тъй като знам, че ти само него ядеш, ти го оставям и взимам филията.
Стъписана възрастната жена с разтреперан от вълнение глас рекла:
- Колко сме били глупави! Защо не си ми казал? Цял живот ям крайчето, защото мисля, че обичаш средата на хляба и ти я оставям!
Мда, тази история за хляба ми хареса. Има хляб в тебе Светле :P. Но не мисля, че е истинска. Двама човека за да се опознаят трябва да изядат една торба сол заедно, и при все че тия са заедно още на стари години, не мога да повярвам, че не се познават.
А тия двамата, наистина са "застреляни", хаха, и то на руска рулетка, тоест сами са се прецакали.
Древ Барриморе???
Цитатите не могат да бъдат променяни ...
Post a Comment