А ти, знаеш ли кой си всъщност?

Някой може ли да ми даде прост и еднозначен отговор на въпроса "Кой си ти?" Някои биха се изхитрили и биха отговорили само с "Аз". Но аз не питам "Ти ли си?", че да ми отговорите с просто "Да, Аз" или само "Аз". Аз искам да се самоопишете по такъв начин че да ми стане ясно че сте уникален и същевременно самото описание да е просто и ясно. Точка. Гениалните неща са прости. Сложните неща будят възхищение, но истински гениалните неща предизвикват едно особено усещане в нас, което предизвиква смесени чувства от завист и възхита - завист, че не сме се сетили ние предварително. Възхита, защото гениалните неща могат само да бъдат признати и възхвалявани. Откъснах се.
Та, как може да се самоопишете с няколко думи. Аз примерно като първи опит бих казал, че "Аз съм този който обича да кара колело, този който обича да се смее". Това са първите неща, които ми дойдоха в главата, когато се опитах да се самоопиша. Това бяха най-важните за мен неща в този първи момент.Но после се замислих, колко много хора обичаха да карат колело и да се смеят. Ако аз бях тези две неща, то по нищо не се различавах от тях. И все пак не можех да приема, че не се различаваме по нищо, че аз не съм уникален. Всичките ми знания, не значеха нищо, защото ако отидех на друго място, и започнех да живея по друг начин, и общувах с други хора, най-вероятно щях да забравя голяма част от нещата които знаех в момента. След известно време щяха да ми се виждат далечни и забравени. Като от някакъв друг живот, като сън. Но аз пак щях да си бъда същия. Тогава какво ме описваше най-точно. Мисленето ми, логиката ми. По-скоро не, защото логиката е еднаква за всички хора. Не всички мислим еднакво, но всички следване една обща логика, която ни поставя под общ знаменател и ни обезличава. Тогава си помислих, че дори да забравя всичко, което знам, аз щях да си бъда същия по една проста причина - щях да реагирам по-същия си начин, следователно можех да кажа така, "Аз съм първосигнален". Това е което ме описва. Аз реагирам по свой собствен начин на света около мен и вътре в мен. Начина, по-който реагирам, преди да помисля, това ме прави този, който съм.