Into the wild

Днес се почувствах жалък. Усещането беше мимолетно, само за секунда може би две. Но беше силно, бога ми колко силно беше. Цял океан от емоции се надигна в мен и искаше да излезе отвсякъде, като вълна която се блъска в преграда и се опитва да мине през пролуките, така и емоциите в мен се опитаха да излязат от тялото ми. Беше почти осезаемо усещане. Причината - разбрах, че съм наранил много човек, който ценя и който навремето обичах. Никой в нищо не ме е обвинявал сега, за да ме накара да се почувствам жалък, просто аз осъзнах че когато започнеш да пренебрегваш нечии други чувства, които са били важни за теб навремето, и да спреш да се интересуваш от личността на човека, който е бил до теб доста време, ставаш жалък и недостоен. Сам го разбрах. Решението - да живея без да обичам, да се радвам на живота, без да го живея с друг човек, да бъда сам и едновременно с много хора около мен, да пътувам, защото ако не го направя - ще полудея, да избягам като момчето от Into the wild. Още като гледах този филм, се почувствах странно. Филма е с глупав сюжет, никой от хората с които съм говорил за него не го е харесал, но на мен страшно много ми хареса. Досега не знаех защо. Мислих си, че знам, мислих си, че причината да ми харесва толкова е, че главния герой бяга от миналото си и като че ли със всяко изпитание, всяко ново място където отиваше, с колкото повече хора се запознаваше, той ставаше все по-свободен, все по лишен от задължения към всички - близки, приятели, семейство. Да, но не това е била причината толкова да ми хареса филма. Филма ми хареса, защото така представен, с тази интерпретация на концепцията за свобода и свободен начин на живот, не можеш да нараниш никой около теб. Теб просто не могат да те задържат, не могат да те обвържат и следователно и ти не можеш съзнателно или несъзнателно да нараниш някого. А аз не искам и не съм искал никога да нараня чувствата на никой. Просто така се получава всеки път. И се чувствам ужасно след това, иска ми се да приема чуждата болка в себе си и да страдам аз. Но не става така за съжаление. Живота си тече по свои правила, слабите остават назад, никой не знае за болката на човека до него, за неговите истински чувства, можем само да се опитаме да чувстваме по същия начин, да се ОПИТАМЕ ДА РАЗБЕРЕМ. Но не е същото. Затова разбирам че единствения правилен избор е да се живее като в Into the wild. Далече от всяка връзка. Това не означава да се избяга далече от хората, а да живееш самоцелно, да избягваш интимен контакт с хора които гледат на теб като нещо повече от секс кукла, жени които виждат в теб свестен човек. Защото те остават накрая наранените.