Perl

Борейки се със тъмната страна на Perl, усещам как главата ми ще се пръсне. Perl е толкова сбито написан език, че кода ми прилича на хеширан по default. УжасТ със "Т".

Вече редактирах syscall-овете на fuse, които създават динамичната файлова система. Всичко изглежда да работи, с изключение на open и read метода на image дървото. Там нещата са малко по-сложни, защото файловете не са структурирани в HoHoA (хеш от хешове от масиви, а в HoHoH. Но мисля, че ще се справя.

А ти, знаеш ли кой си всъщност?

Някой може ли да ми даде прост и еднозначен отговор на въпроса "Кой си ти?" Някои биха се изхитрили и биха отговорили само с "Аз". Но аз не питам "Ти ли си?", че да ми отговорите с просто "Да, Аз" или само "Аз". Аз искам да се самоопишете по такъв начин че да ми стане ясно че сте уникален и същевременно самото описание да е просто и ясно. Точка. Гениалните неща са прости. Сложните неща будят възхищение, но истински гениалните неща предизвикват едно особено усещане в нас, което предизвиква смесени чувства от завист и възхита - завист, че не сме се сетили ние предварително. Възхита, защото гениалните неща могат само да бъдат признати и възхвалявани. Откъснах се.
Та, как може да се самоопишете с няколко думи. Аз примерно като първи опит бих казал, че "Аз съм този който обича да кара колело, този който обича да се смее". Това са първите неща, които ми дойдоха в главата, когато се опитах да се самоопиша. Това бяха най-важните за мен неща в този първи момент.Но после се замислих, колко много хора обичаха да карат колело и да се смеят. Ако аз бях тези две неща, то по нищо не се различавах от тях. И все пак не можех да приема, че не се различаваме по нищо, че аз не съм уникален. Всичките ми знания, не значеха нищо, защото ако отидех на друго място, и започнех да живея по друг начин, и общувах с други хора, най-вероятно щях да забравя голяма част от нещата които знаех в момента. След известно време щяха да ми се виждат далечни и забравени. Като от някакъв друг живот, като сън. Но аз пак щях да си бъда същия. Тогава какво ме описваше най-точно. Мисленето ми, логиката ми. По-скоро не, защото логиката е еднаква за всички хора. Не всички мислим еднакво, но всички следване една обща логика, която ни поставя под общ знаменател и ни обезличава. Тогава си помислих, че дори да забравя всичко, което знам, аз щях да си бъда същия по една проста причина - щях да реагирам по-същия си начин, следователно можех да кажа така, "Аз съм първосигнален". Това е което ме описва. Аз реагирам по свой собствен начин на света около мен и вътре в мен. Начина, по-който реагирам, преди да помисля, това ме прави този, който съм.

Сив град, мъртъв град

Днес пообиколих квартала - от Стрелбище до Борово. Гледам, сградите никнат като гъбки - в калта. Едни деца излязоха от едно училище, две момичета, още първолачета и минаха през разбитата ограда опасваща една новострояща се бизнес сграда. Тъжното беше, че те не виждаха иронията в цялата ситуация - бяха весели на фона на грозната картинка - луксозна бизнес сграда, цялата от стъкло и алуминий, построена сред кал и бабуни, опасана от строителни боклуци и остатъци от арматурни железа. Жужаха със своите проблеми, а грозната паст на сградата беше надвиснала над тях все едно чакайки човешко жертвоприношение. Замислих, се за всички хора, българи, които работеха или щяха да работят там, всеки от тях сигурно мечтаещ да избяга далеч от грозния град, сред природата, но накрая се получава така, че работи всеки ден пред компютър, жертва от своето време за да ползва компютър, и да създава и оправя проблеми на други компютри. Той работи за тях, без да го осъзнава.
После в Борово, видях още по-тъжна картинка - грозни, недовършени строежи, от двете страни на кална, изронена от дъждовете улица. На улицата се разминах с майка със дете, и тя му говореше за дядо коледа. А около тях стърчаха железа и дървени летви от строежите. Картинката беше все едно извадена от някакво гето, а детето се радваше, в своята илюзия, че има дядо коледа и тази година, ще му донесе подаръци. Колко тъжно. Навсякъде бетон. Навсякъде сгради. Рушащи се сгради, недовършени нови строежи. Едно земетресение би било тъкмо на място.

Мисли реещи се в пустотата

Ето какви мисли ми влизат в главата рано сутрин. Това го писах преди няколко дни в автобуса и не знам защо не го изхвърлих. А след като съм го запазил, редно е да намери място тук, където разголвам душата си.

Чистотата на неосъществената любов
Колко лесно е да си измиеш ръцете. Когато двама човека се обичат, но не искат да са заедно по една или друга причина, най-често бидейки разочарованието от несъвършенството на собственото аз или това на другия, едно от възможните решения е да кажем - "Ми, аз много те обичам, но ..." или пък - "Искам да ме забравиш, но знай, че те обичам." Тук не става въпрос за за опит да разкараш човека до себе си, а за страст, която се опитваш да поставиш под контрол (в разумни граници). Да спреш да чувстваш - нима това е възможно.
Самотата провокира едно особено състояние на човека, това на самосъжалението. Нуждата от това да бъдеш сред познати хора, да се смееш е вътрешно присъща на всички, освен може би на социопатите и аутистите. Все пак, както всички знаем - "Човекът е стадно животно."
Страстта е лудост. Някой би ме поправил, че по-вярното е "Любовта е лудост", но нима аз не говоря за същото. Изгарящата страст е това, което може да те изпепели, това е същината на истинската любов. Тази, която всички търсим или пък се надяваме да ни намери.

It just hurts

Fuck!Fuck!Fuck ! Fuck !!! Fuuuuck! Fuck ! FUCK ! FFFUUUCK! FUCCCKKK! FUCK! FUCK! FUCK!FUCK!Fuck!FuuuuCK! FUcK! Fcuk! Fuckk! FUck! Fuck ! fuck! Fuck ! Fuck!FUck! Fuck ! FUck! fUCk! FUck! FuCK ! FUUUUUUUUUUUCCCKKKKK!

Fury in my eyes

Някои хора просто ме дразнят. Не просто с изказванията си, а с начина си на говорене и на мислене. Не знам, сигурно не съм толерантен, но когато чуя някакви тъпи изказвания, ОЧЕВИДНИ изказвания, които повтарят в общи линии това което аз съм казал, много се дразня. То бива да си тъп, но при някои хора, това си е черта на характера. Друго, което много ме дразни, е твърдението, че виждаш ли - фотографията е като програмирането - трябва да има идея всяка една снимка. То самото изказване, не мога да го разбера, камо ли да бъда толерантен с такива хора. Аз питам - харесва ли ти снимката - отговора, който получавам е - че нямало идея зад нея. Що не кажат, че не им харесва, и не се опитват да разберат, какво ме е накарало да я щракна тая поза. Все едно карам някого да прави Преказказ с елементи на разсъждение. Хайде, моля ви се - изкуството е затова за да изразява емоции, стига толкова с идеите. Прочетете някоя книга, за да посъберете идеи за това-онова. Каква идея стои зад една абстрактна картина. Цветовата гама ли ще смяташ или разпределението на нюансите на червеното по платното. Щом художника е искал, нарисувал го е. Това е. Нека не се опитваме да придаваме повече смисъл на нещата от този който имат. Някой да ми обясни, идеята зад красивия изгрев или кървавия залез и ще го потупам по гърба - с гьостерица. А защо не и по главата. Те такива хора, са излишни - с техните "идеи" само развалят красивото в света.

A regular day

Страхотен ден. След трудно сутрешно събуждане, подпомогнато от котарака ми, който успя да си забие ноктите в скалпа ми, се отправих към курса по кормуване. Днес не карах добре. Аз не бях доволен. Инструктора ми се скара и с право. Но не ми пукаше. Деня обещаваше да е страхотен още от сутринта. Понякога времето просто ти влияе добре. С мен беше така. От няколко дни слушам един и същи микс - Armin Van Buuren - Essential Mix и ми действа много добре. Почти се стигна до бой във тролея, хората едни такива смръщени, облечени в черно, а на мен ми е едно такова весело, хубаво. Почти пролетно. Важно е да мислиш позитивно, а ако не можеш сам, да си помагаш по всякакъв възможен начин - да слушаш позитивна музика, да правиш неща които те радват - шопинг, спортуване, излизане с приятели, нещо различно. Живота, продължава да си е гаден, както и да го погледна и ако някой успее да ми обясни смисъла му, ще го поздравя. Но това не пречи да гледам оптимистично на нещата. Както вика Ръсел Кроу в Гладиатор:

Смъртта се усмихва на всички ни. Единственото, което можем да направим е да й се усмихнем в отговор.